Познати ли пространства в мен звънят,
или известни пориви ме викат.
У мен угасва жаждата за път,
а тая проста жажда е велика.
Живях, откривах често весел смях
и приютен при болките почивах.
Кой знае точно – може би при тях
кръвта се утаява и изстива.
Но отмаляват силните крила.
И младостта ми – кратка и тревожна –
напомня често, сякаш не била:
„Любить — нельзя. И позабыть — не можно.“
Познати ли пространства в мен звънят,
или известни пориви ме викат.
У мен угасва жаждата за път,
а тая проста жажда е велика.
Живях, откривах често весел смях
и приютен при болките почивах.
Кой знае точно – може би при тях
кръвта се утаява и изстива.
Но отмаляват силните крила.
И младостта ми – кратка и тревожна –
напомня често, сякаш не била:
„Любить — нельзя. И позабыть — не можно.“