Ağla [Bulgarian translation]

Ти го нарече пролет, кажи, есента ли дойде?

От радостна до тъжна музика сърцето ми свиреше.

Очаквах да се стопля, докато държах ръцете ти.

Как изстинах толкова от този мраз?

Понякога е трудно да се разбере

това сърце, което е един пресъхнал кладенец…

Човек потъва, когато в него падне.

Понякога не забелязвам страха вътре в мен,

изтръгни го, ако можеш...

Нали беше безкрайна любовта?

Плачи, плачи докато тези очи те гледат за последен път!

Повярвай, върху лицето ти едно сбогуване стои.

Ако се събудя от този кошмар, кажи, ще се промени ли света?

Разбери сърцето ми, разбери го и плачи отново …