Боли повече от разрязване на хартия
Тя не преминава веднага следите от съвест
Каквото е в ума ми, то също е в езика ми
Здравият ми разум преди всички е укренен
На ухото ми има безброй без отговор звънения
Някой ли ме търси? Мисли, че го обичам
Откакто изгорих мостовете, откакто вдигнах и изхвърлих на страни, откакто забравих лицето, беше дълго време
Дали той напусна с несчупени парчета в сърцето ми?
Защото, онова което направи и каза, е друго
Проклятието на потиснатия (личността) плаща много повече
Оставете, нека си мисли бедния, че е спечелил