За да излъжа
Приятелите си, им казах,
Че в любовта
Никаква мъка не може да ме унищожи,
За да ги пробвам,
За целувките ти забравих
И ми стигнаха
Няколко чашки текила.
Казах им, че
Срещнах друга любов
И че в прегръдките му
Престанах да те обичам,
Че не те понасям
От деня на твоята измяна
И че има моменти, в които дори
Желах смъртта ти.
Тук, между нас,
Искам да знаеш истината,
Не съм престанала да те обожавам,
Там, в тъжната ми самота,
Имах желание да крещя,
Да изляза тичешком и да попитам
Какво става в живота ти.
Тук, между нас,
Винаги ще те помня,
И днес, когато не си до мен,
Не остава нищо друго, освен да призная,
Че вече не мога да понасям,
Че мразя без да мразя,
Защото дишам заради раната.
Ох,
Няма съмнение, че и от болка се пее,
Когато не можеш да плачеш.
Тук, между нас...