Dávné lásky [Bulgarian translation]

Хана:

Понякога ми се струва,

че ги чувам да звънтят –

със сребърни гласчета

заедно шептят…

Нашите отдавнашни любови

къде ли са искали да идат,

преди съдбата да ги разнесе

с вятъра по края?

Карел:

Скитат се в горичките,

танцуват в лъките,

искрят като пролетна роса,

дишат огън.

Ще влязат босокраки

вечер през твоя праг

и дълго, дълго,

дълго шептят…

Карел: Тихо стой и слушай –

Хана: трябва да са и някъде тук

Карел: песните на мечтите и чудесата,

Хана: любовите и звездите;

Карел: песните на пътищата и скитниците.

Хана: Трябва да са и някъде тук.

Карел: Искам да изживея песните си

и да сбъдна мечтата си; да имам своето лице!

Чуваш ли? – Влита

през вратата на света.

Добре дошла, любов,

тук съм!

Искам да изживея песните си

и да сбъдна мечтата си; да имам своето лице!

Карел: Чуваш ли? – Влита

Хана: през вратата на света.

Карел: Добре дошла, любов,

Заедно: тук съм!