Отиваш далече и без дом оставаш –
не криеш, че вече си уморен.
Тъгата не мога просто да изтрия,
дъхът ти изчезва в пустия ден.
Не разбираш вика във очите,
не поглеждаш и сенките ми.
Аз не плача, а тихо въздишам
между тъмните голи стени.
Не тичай обратно, щом покой откриеш.
Защо ли ти вярвах, искам да знам.
И някак внезапно искаш да ме видиш –
и пак ли на пръсти пак ще си ням?
Не разбираш вика във очите,
не поглеждаш и сенките ми.
Аз не плача, а тихо въздишам
между тъмните голи стени.
Голи стени…
Аз не плача!
Не разбираш вика във очите,
не поглеждаш и сенките ми.
Аз не плача, а тихо въздишам.
Угасва нещо в мен сега и боли.