Защо не заминем нанякъде?
Дай да си купим билети –
има толкова влакове,
кораби и самолети…
Къде ли е остров Ява?
Къде ли е остров Малта?
И в сън не ни се явяват,
наяве – още по-малко.
Докога все така ще я караме?
Докога, докога, докога?
Господи, дай на България
път, светлина, свобода!
Господи, дай на България
път, светлина, свобода!
Насън – все стихийни бедствия.
Наяве – яма след яма.
А колко превозни средства!
И в нито едно ни няма.
А някъде, някъде, някъде
хората все са на път,
а ние седим и чакаме
сам да ни дойде светът.
Докога все така ще я караме?
Докога, докога, докога?
Господи, дай на България
път, светлина, свобода!
Господи, дай на България
път, светлина, свобода!
Докога все така ще я караме?
Докога, докога, докога?
Господи, дай на България
път, светлина, свобода!
Моля ти се, Господи, дай на моята България
път, светлина, свобода!
Господи, дай на България
път, светлина, свобода!