Спектакъл [Spektakǎl] lyrics

Как хубава си, госпожа Печал!

Събрала вкупом ти лицата всички

на дамите, които съм обичал,

ме следваш пак с ирония и жал.

И пак така насреща ми седиш

и през дима на моята цигара

ме гледаш със любов, а не с поквара,

за разлика от тях. Като в афиш

с изхапано лице от зной и мраз,

с очи, пробити от площаден вятър,

играеше с мен най-страшния театър –

живота ми… И в тъмното към нас

са вперени безбройните очи

на дамички с лисичи маниери,

на техните лисичи кавалери…

Не гледай в тях, играй и не плачи!

Завесата щом падне, цял салон

щом гръмне в ръкопляскания луди,

подай ръка, актрисо моя чудна,

да ги накажем с по един поклон…