На сбогуване [Na sboguvane] lyrics

Та значи тъй: реши и си отиваш!…

На добър час! Аз няма да те спра!

Ще потъжа. Ден-два ще ми е криво,

ала от скръб едва ли ще умра!

И мене ако някога ме стопли

усмивката на някой друг човек,

той ще изпие старите ми вопли,

но пътят ми ще стане ли по-лек?

Ще охладнее ли горещата жарава,

която под клепачите гори?

О, знам: не ще съм същият тогава –

очите ще останат без искри;

сърцето ми докрай ще се разнищи,

във него ще пресъхне песента

и то ще заприлича на огнище,

в което ровят с пръчка пепелта;

и то ще заприлича на вратата,

която подир теб мълчи и зей

и през която само нощен вятър

ще носи прах от твоите нозе…

Та значи тъй: реши и тръгваш вече!

Но първо погледни като пред път,

за да погледам в таз последна вечер

чертите ти и топлата ти гръд,

за да запомня в тебе всичко свято,

което си отива с вечерта,

и после в песента си недопята

отново да го върна на света!