Коя бе ти [Koya be ti]

Замиращите стъпки на жената

и гаснещия в здрача светъл шал…

И чувам – непознати и познати –

сигналите на тягостна печал.

Коя бе ти, коя бе ти, коя бе ти, която си замина?

Вълшебница ли страстна, или грях?

Орисница? Полубогиня –

вестителка на сълзи и на смях, на сълзи и на смях?

С какво ме надари? Със много рани.

И сред обичаните бях ли пръв?

Навярно си от многото измами

на моята виновно-грешна кръв.

Коя бе ти, коя бе ти, коя бе ти, която си замина?

А звуците от стъпките треперят

и здрачът се превръща в мрак могъщ.

И аз стоя – самотен като жерав –

от всички изоставен изведнъж.

Коя бе ти, коя бе ти, коя бе ти, която си замина?

Вълшебница ли страстна, или грях?

Орисница? Полубогиня –

вестителка на сълзи и на смях, на сълзи и на смях?