В нас нещо плаче, нещо моли.
Треперят сенки и води.
Зад нас са нашите неволи,
пред нас – грядущите беди.
Те ще отхвърлят мойто име,
аз твоето – ще залича.
Забравени, непоносими
душите ни ще замълчат.
Намразилите ни пътеки
ще опустеят. Може би
пръстта ще пази сухо ехо
от ехото на две съдби.
А може би от вярност болни,
напразни страхове таим…
В нас нещо плаче, нещо моли.
И не напразно се боим!