Pavel Matev - Аз те мисля, родино! И чувам… [Az te mislya, rodino! I čuvam…]

Аз те мисля, родино! И чувам.

Като музика стенеш у мен.

Твойте нощни дървета целувам

и осъмвам от птици пленен.

…Грешна селянка с болка добила

върху сламата в селския пруст

един малък и не много силен,

един български анти-Исус,

който тръгна по тебе невесел

със кама и тракийска торба

и от юноша още се вмеси

във зигзага на твойта съдба.

И когато се пукна над тебе

една есенна нова зора,

своя тих поетически жребий

той за мъка и орис избра.

С този избор, тревожен и сложен,

аз те моля: над всички беди

върху гроба ми беден да сложиш

синева с полунощни звезди.