Танца луд подгони мрака,
вечерта сега ни чака.
Тръгвай с мен,
нощта е наша, тръгвай с мен.
За ръката ме повеждаш,
влюбено към мен поглеждаш,
аз понасям се
безумно в твоя плен.
Не наричай ме cara mia,1
че изтръпвам така от блудна страст.
Не наричай ме cara mia,
че погубва ме твойта мъжка власт.
Не наричай ме cara mia,
че политат в очите ми звезди.
Не наричай ме cara mia –
измамен си, измамен си.
И подреждаш сладки думи,
търсиш близост помежду ни,
ала още ти
за мене си табу.
За ръката ме повеждаш,
влюбено към мен поглеждаш.
Нека да
изпием чаша малибу.
(×2):
Не наричай ме cara mia,
че изтръпвам така от блудна страст.
Не наричай ме cara mia,
че погубва ме твойта мъжка власт.
Не наричай ме cara mia,
че политат в очите ми звезди.
Не наричай ме cara mia –
измамен си, измамен си.
1. От италиански: „скъпа моя“.