Понякога си мисля, че те лъжа,
когато ти казвам, че те обичам...
защото това вече не е любов...
Понякога мисля, че съм мъртва,
когато се събуждам, a теб те няма,
защото, знам че това вече не е любов...
Това е нещо повече. Нещо, което ме изпълва.
Нещо, което нито убива, нито отравя.
Това е нещо повече, нещо повече от любов...
Това е нещо повече от разстоянието,
от болката и от носталгията –
знаем, че това няма да ни раздели.
Това е да те целувам всяка нощ,
да оставя ръцете ти да ме изпълват с любов
и да оставим любовта ни да нараства с всеки изминал ден...
защото с теб сме нещо повече...
Понякога си мисля, че съм изживяла
заедно с теб повече от хиляда години,
защото знам, че това вече не е любов...
Понякога си мисля, че всичко е една илюзия
от както ти влезе в живота ми,
защото, знам че това вече не е любов...
Това е нещо повече. Нещо, което ме изпълва.
Нещо, което нито убива, нито отравя.
Това е нещо повече, нещо повече от любов...
Това е нещо повече от разстоянието,
от болката и от носталгията –
знаем, че това няма да ни раздели.
Това е да те целувам всяка нощ,
да оставя ръцете ти да ме изпълват с любов
и да оставим любовта ни да нараства с всеки изминал ден...
защото с теб сме нещо повече...
Знам че това вече не е любов...
Защото мога да се изгубя в очите ти,
заедно с теб забравям какво е страх...
Не знаеш ли, че си създаден, за да бъдеш с мен?
Нощта и денят в моя живот...
Кръвта във вените ми...
Бих дала всичко за теб...
Заедно с теб светът изглежда безкраен
и времето няма да ни раздели...
Това е нещо повече от разстоянието,
от болката и от носталгията –
знаем, че това няма да ни раздели.
Това е да те целувам всяка нощ,
да оставя ръцете ти да ме изпълват с любов
и да оставим любовта ни да нараства с всеки изминал ден...