Човек се ражда сам, но не умира сам, какво става?
Нека тъгата стои далеч от нас!
Изобщо няма нужда да питаш, изгарям, трудно е за обяснение.
Казвам по сто пъти на ден.
Слънцето изгрява когато се смееш.
Присвивам очи, розите разцъфват е един миг,
ето така преминава един живот с теб,
с ръцете ни, пълни с рози и слънца.
Никой преди мен не ти е казвал, че си заслужават сънищата,
сърцето ми е затворник, знаеш, дълбоко вътре в теб.
Всичко наоколо гори, заради теб, нямам оплаквания,
ела, нека те прегърна, ще бъда твоята любов,
ела, нека те прегърна, ще бъда твоята любов!
Човек се ражда сам, но не умира сам, какво става?
Нека тъгата стои далеч от нас!
Изобщо няма нужда да питаш, изгарям, трудно е за обяснение.
Казвам по сто пъти на ден.
Слънцето изгрява когато се смееш.
Присвивам очи, розите разцъфват е един миг,
ето така преминава един живот с теб,
с ръцете ни, пълни с рози и слънца.
Никой преди мен не ти е казвал, че си заслужават сънищата,
сърцето ми е затворник, знаеш, дълбоко вътре в теб.
Всичко наоколо гори, заради теб, нямам оплаквания,
ела, нека те прегърна, ще бъда твоята любов!
Никой преди мен не ти е казвал, че си заслужават сънищата,
сърцето ми е затворник, знаеш, дълбоко вътре в теб.
Всичко наоколо гори, заради теб, нямам оплаквания,
ела, нека те прегърна, ще бъда твоята любов!