Слънцето вече залезе, на небето е вечер,
сега те изпращам до вас,
но преди да започнеш да мислиш за това какво се случи,
моля те, нека се видим сутринта.
Вече от толкова години гледам в очите ти –
знаеш, че с нищо няма да ме изненадаш.
Няма повод за ревност,
понякога ми се иска да нямам милост.
(×2):
На тебе
искам да говоря за това
дълго и силно.
Чувствам се важен, когато те прегърна през рамо;
не сме на небето, вървим по земята.
Това е всичко, което се случи през това време –
то е в тебе и в мене, остана в нас
и понякога, когато се будя и може да ми е криво,
но това не променя нищо, а ти
можеш да усетиш понякога липсата ми на непоколебимост,
но разбери – няма свобода без обич.
(×2):
На тебе
искам да говоря за това
дълго и силно.
Новият ден започва и слънцето изгрява,
нека внимаваме да не се разделим.
Откриваме нови неща в себе си сега –
не е вярно, че се познаваме докрай.
Понякога е необходимо съвсем малко време,
за да разрушим и заровим всичко.
Трябва да разберем колко опасни са заблужденията –
все пак няма обич без смирение.
(×2):
На тебе
искам да говоря за това
дълго и силно.
Луната залязва, новият ден се събужда,
студът може да охлади по нещо във всеки.
Нека помислим колко много мъдрост трябва,
за да се слеем в едно.
Вече от толкова години гледам в очите ти –
нима мислиш, че ще ме изненадаш с нещо?
Лошите дни минават в безмислена ярост,
понякога сме без милост.
(×6):
На тебе
искам да говоря за това
дълго и силно.