6 lat później [Bulgarian translation]

Слънцето вече залезе, на небето е вечер,

сега те изпращам до вас,

но преди да започнеш да мислиш за това какво се случи,

моля те, нека се видим сутринта.

Вече от толкова години гледам в очите ти –

знаеш, че с нищо няма да ме изненадаш.

Няма повод за ревност,

понякога ми се иска да нямам милост.

(×2):

На тебе

искам да говоря за това

дълго и силно.

Чувствам се важен, когато те прегърна през рамо;

не сме на небето, вървим по земята.

Това е всичко, което се случи през това време –

то е в тебе и в мене, остана в нас

и понякога, когато се будя и може да ми е криво,

но това не променя нищо, а ти

можеш да усетиш понякога липсата ми на непоколебимост,

но разбери – няма свобода без обич.

(×2):

На тебе

искам да говоря за това

дълго и силно.

Новият ден започва и слънцето изгрява,

нека внимаваме да не се разделим.

Откриваме нови неща в себе си сега –

не е вярно, че се познаваме докрай.

Понякога е необходимо съвсем малко време,

за да разрушим и заровим всичко.

Трябва да разберем колко опасни са заблужденията –

все пак няма обич без смирение.

(×2):

На тебе

искам да говоря за това

дълго и силно.

Луната залязва, новият ден се събужда,

студът може да охлади по нещо във всеки.

Нека помислим колко много мъдрост трябва,

за да се слеем в едно.

Вече от толкова години гледам в очите ти –

нима мислиш, че ще ме изненадаш с нещо?

Лошите дни минават в безмислена ярост,

понякога сме без милост.

(×6):

На тебе

искам да говоря за това

дълго и силно.