Защо си мислиш, че можеш да си съдба?
Не ме вълнуваш – нима не разбра?
Защо ухае леглото ти на цветя,
а ти си вятър и прах, и мъгла?
С ръце красиви и хладни докосваш трона.
Безбожно сам си, мълчи сега и телефона.
Живееш скъпо и себе си във култ издигаш.
Какво ти липсва – нима любов не ти достига?
Защо си мислиш, че можеш да си съдба?
Не ме вълнуваш – нима не разбра?
Защо ухае леглото ти на цветя,
а ти си вятър и прах, и мъгла?
И самовлюбен до дъното на свойте клетки
залагаш всичко – дори любов – на рулетка.
Но 50/50 за тебе не се отнася –
когато губиш, просто не ти изнася.
(×2):
Защо си мислиш, че можеш да си съдба?
Не ме вълнуваш – нима не разбра?
Защо ухае леглото ти на цветя,
а ти си вятър и прах, и мъгла?