Тук където морето блести
и духа силно вятъра
на една стара тераса пред залива Соренто Един мъж прегръщаше едно момиче което беше плакало
после прочисти гласа си и започна да пее.
Обичам те толкова много знаеш ли,
но толкова толкова много знаеш ли.
Една верига е като чели, която разтваря кръвта във вените знаеш ли. Видя светлините в средата на морето и се замисли за нощите там в Америка
но бяха само отблясъци и бялата пътека от витлото.
Почувства болка в музиката и се изправи от пианото
но когато видя луната да излиза от един облак даже смъртта му се стори по-сладка. Погледна в очите момичето,
тези очи зелени като морето
после изведнъж потече една сълза
и той си помисли че се дави.
Обичам те толкова много знаеш ли,
но толкова толкова много знаеш ли.
Една верига е като чели, която разтваря кръвта във вените знаеш ли.
Силата на текстовете където всяка драма е фалшива
където с малко грим и с малко мимикрия можеш да се превърнеш в друг.
Но две очи които те гледат
толкова близки и истински
те карат да забравиш думите и объркват мислите ти
Така всичко става незначително
дори нощите там в Америка
Обръщаш се и виждаш живота си като пътеката от едно витло О да, животът свършва но той не се замисли много
напротив почувства се щастлив и отново запя песента си
Обичам те толкова много знаеш ли,
но толкова толкова много знаеш ли.
Една верига е като че ли, която разтваря кръвта във вените знаеш ли.