Аз и ти,
бяхме заедно.
Всеки ден, заедно, винаги.
Чувствам,
че губя най-добрия си приятел.
Не мога да повярвам,
че това може да е края.
Изглежда, че ти си тръгваш,
и ако е истина,
не искам да знам.
Не говори,
знам какво точно казваш,
затова моля те, спри да обясняваш,
не ми казвай, защото боли.
Не говори,
знам какво мислиш,
не ми трябват причините ти,
не ми казвай, защото боли.
Нашите спомени,
те могат да са примамливи,
но някои са общо казано
доста плашещи.
Както умираме, двамата с теб,
с глава в ръцете си,
седя и плача.
Не говори,
знам какво точно казваш,
затова моля те, спри да обясняваш,
не ми казвай, защото боли.
Не говори,
знам какво мислиш,
не ми трябват причините ти,
не ми казвай, защото боли.
Всичко свършва,
трябва да спра да си въобразявам кои сме.
Ти и аз, виждам, че умираме, нали?
Не говори,
знам какво точно казваш,
затова моля те, спри да обясняваш,
не ми казвай, защото боли.
Не говори,
знам какво мислиш,
не ми трябват причините ти,
не ми казвай, защото боли.