Над извор върба надвиснала
Под нея коси девойка разплела
Лице мие, руси коси вие
Горчиви сълзи над извора лее
Плачеща върбице, сестро моя мила
Над извора що си се навела
Както и аз без късмет и ти си
Цъвтяла си, ала раждала не си
Обичай има в моя роден край
бедна за богат да дават
заради неговата ливада и нива
слънце ярко, крива / виновна ли съм аз
Стар е, сестро, ръцете му повехнали
а и косата като сняг се белее
аз не търся неговото имане
моето сърце иска милувки / ласки
ще се омъжа за момък млад
на моята младост, младост й отива