В година '39-та
Доброволците се събраха тук
В дните, в които земите бяха малко,
От тук корабът изплува в синята, слънчева утрин.
Най-прекрасната гледка някога.
И денят последва нощта
И разказвачите казват
Че смелите души вътре
За много самотни дни
Плували в млечните морета
[Без да поглеждат назад, без страх и сълзи]
[Не чуваш ли моят глас]
Въпреки че си на много години от мен
[Не ме ли чуваш как те викам]
Напиши буквите си в пясъка
За деня, в които ще докосна твоята ръка
В земята, която нашите внуци познаваха.
В година '39-та
Един кораб дойде от нищото
Доброволците се прибраха този ден
И донесоха добри новини
За един новороден свят
Но нещо тежеше в техните сърца.
Сега земята е стара и посивяла
Любов моя, ние ще си тръгнем
Но това не може да е истина.
О, колко години са минали,
А аз остарях само с година
Очите на майка ти от твоите очи плачат за мен.
[Не чуваш ли моят глас]
Въпреки че си на много години от мен
[Не ме ли чуваш как те викам]
Напиши буквите си в пясъка
За деня, в които ще докосна твоята ръка
В земята, която нашите внуци познаваха.
[Не чуваш ли моят глас]
Въпреки че си на много години от мен
[Не ме ли чуваш как те викам]
Всичките букви в пясъка
Не мога да ме излекуват като твоята ръка
А животът е пред мен, горкия аз.