Последният път, в който тя го видя,
Превъзбудена от лунната сянка,
Той й отказа* притеснен и с ясно съзнание,
Превъзбуден от лунната сянка. **
Изгубен в реката миналата събота вечер,
Далече на другия бряг,
Той бе заклещен в средата на отчаяна битка
И тя не намери как да си пробие път (до него).
Дърветата които шептят вечерта,
Превъзбудени от лунната сянка,
Пеят песен пълна с мъка и печал
Превъзбудени от лунната сянка.
Всичко, което тя видя бе силует на оръжие,
Далече на другия бряг
Той бе застрелян шест пъти от бягащ мъж
И тя не намери как да си пробие път (до него).
Аз стоя,
Аз се моля,
Виждам те в небето далеч.
Аз стоя,
Аз се моля,
Ще се видим в рая някой ден.
В четири сутринта,
Превъзбуден от лунната сянка.
Аз гледах твоят дух да се оформя
Превъзбуден от лунната сянка.
Звездите бавно се движат в сребристата нощ,
Далече на другия бряг.
Дали ще дойдеш тази нощ да си поговорим?
Но тя не намери как да си пробие път.
Аз стоя,
Аз се моля,
Виждам те в небето далеч.
Аз стоя,
Аз се моля,
Ще се видим в рая някой ден.
Далече на другия бряг.
Заклещен по средата на 105-та***.
Нощта бе тежка, но въздуха бе жив
Но тя не намери как да си пробие път.
Превъзбудени от лунната сянка,
Превъзбудени от лунната сянка,
Далече на другия бряг.