Let Her Go [Bulgarian translation]

Светлината ти е нужна само когато пламъка е слаб,

Слънцето ти липсва единствено когато започне да вали сняг,

Знаеш, че я обичаш, единствено когато я оставиш да си върви...

Знаеш, че си се чувствал щастлив, единствено когато си се чувствал зле,

Мразиш пътуването единствено когато ти липсва дома,

Знаеш, че я обичаш, единствено когато я оставиш да си върви...

И я оставяш да си върви

Взираш се в дъното на чашата си

Надяваш се, че един ден ще накараш мечтата да трае повече,

Но мечтите идват бавно и си отиват толкова бързо...

Виждаш я, когато си затвориш очите,

Може би един ден ще разбереш защо

Всичко, което докосваш, със сигурност умира...

Светлината ти е нужна само когато пламъка е слаб,

Слънцето ти липсва единствено когато започне да вали сняг,

Знаеш, че я обичаш, единствено когато я оставиш да си върви...

Знаеш, че си се чувствал щастлив, единствено когато си се чувствал зле,

Мразиш пътуването единствено когато ти липсва дома,

Знаеш, че я обичаш, единствено когато я оставиш да си върви...

Взираш се в тавана в тъмното,

Същото старо чувство на празнота в сърцето ти,

Защото любовта идва бавно и си отива толкова бързо...

Виждаш я, когато си затвориш очите,

Но без някога да е твоя или да я задържиш

Защото я обичаше твърде много и се гмурна твърде дълбоко...

Светлината ти е нужна само когато пламъка е слаб,

Слънцето ти липсва единствено когато започне да вали сняг,

Знаеш, че я обичаш, единствено когато я оставиш да си върви...

Знаеш, че си се чувствал щастлив, единствено когато си се чувствал зле,

Мразиш пътуването единствено когато ти липсва дома,

Знаеш, че я обичаш, единствено когато я оставиш да си върви...

И я оставяш да си върви ах ах ах ... ах ах...

И я оставяш да си върви ах ах ах ... ах ах...

Е, оставяш я да си върви

Светлината ти е нужна само когато пламъка е слаб,

Слънцето ти липсва единствено когато започне да вали сняг,

Знаеш, че я обичаш, единствено когато я оставиш да си върви...

Знаеш, че си се чувствал щастлив, единствено когато си се чувствал зле,

Мразиш пътуването единствено когато ти липсва дома,

Знаеш, че я обичаш, единствено когато я оставиш да си върви...

Светлината ти е нужна само когато пламъка е слаб,

Слънцето ти липсва единствено когато започне да вали сняг,

Знаеш, че я обичаш, единствено когато я оставиш да си върви...

Знаеш, че си се чувствал щастлив, единствено когато си се чувствал зле,

Мразиш пътуването единствено когато ти липсва дома,

Знаеш, че я обичаш, единствено когато я оставиш да си върви...

И я оставяш да си върви