Преди концерт, да кажем час,
предстартово мълчим.
Костюмите подреждам аз,
а тя си слага грим.
В гримьорната последен миг,
подпрян на някой стол,
повтаря той от песен стих,
аз пробвам горно сол.
(×2):
Сега тази сцена
и прожекторния свод
са за теб и мене
всъщност целия живот.
Щом на тази среща
песента във вас звучи,
знам, ще е гореща
сълзата в нашите очи.
А след концерта сме у нас
и все така мълчим.
Вечерята приготвям аз
сред ароматен дим.
Навън последния трамвай
позвънва уморен.
Денят завършва с чаша чай,
един работен ден.
(×2):
Сега тази сцена
и прожекторния свод
са за теб и мене
всъщност целия живот.
Щом на тази среща
песента във вас звучи,
знам, ще е гореща
сълзата в нашите очи.
Сълзата в нашите очи.