Помниш ли още кратките нощи, миналите дни
как на този свят бяхме сами,
как един до друг вървяхме с теб без дъх почти?
Момичето бях аз, момчето беше ти.
Помниш ли горещите думи, казвани без глас?
Момчето беше ти, момичето бях аз.
Как ни раздели съдбата, и до днес не знам.
Тежко е, нали, щом останем сами.
Всеки ден след мечтите пътувам,
всеки ден мислено аз те целувам.
Може би само в нощите къси,
може би ще те срещам в съня си.
Някой ден навярно ще дойдеш, ще се върнеш тук.
Чакам само теб, теб и никой друг.
Някой ден – дори не зная, утре или днес –
спри до моя праг, без да чукаш, влез.
Как ни раздели съдбата, и до днес не знам.
Тежко е, нали, щом останем сами.
(×2):
Всеки ден след мечтите пътувам,
всеки ден мислено аз те целувам.
Може би само в нощите къси,
може би ще те срещам в съня си.