Често се чудя защо стоя и чакам да умра.
Какво съм сторил, че да заслужа присъдата, която дадоха?
Твърде много часове прекарани в тъмното чудейки се...
"Как?" и "Защо?"
Не мога да си спомня много моменти на белия свят.
Това наказание ме обрече навеки.
Смъртна присъда без заслуга предстои.
Кажи ми защо!
Аз бях момче, което трябваше да живее по своя начин,
никога не се вместих в модела, който те бяха наложили.
Избрах по-малко поеман път,
отстоявах с други, които често се чувстваха така.
Бяхме заглеждани от минувачите,
нашето тъмно облекло изглежда сякаш ужасяваше хората.
И когато трите млади момчета умряха,
те посочиха с пръсти и ни оплетоха в лъжа!
Няма изглед на надежда...
Аз стоя тук ужасен!
Не може ли някой да се опита да извади истината на
бял свят?
Няма ли никой да отвори очите си?
Преди тримата от нас да сме изгубили живота си!
Защо всички ги беше толкова страх?
Те обвиниха дявола за ужасността на престъплението.
И за да оправдаят тяхната своя вяра,
ние бяхме наречени слуги на дявола.
Тримата от нас бяхме нападнати и посрамени.
Дълги часове бяхме разпитвани и някой излъга.
Един от нас не можа да го понесе,
неговото наивно съзнание беше манипулирано.
Страхът го накара да излъже!
Аз стоя тук ужасен!
Не може ли някой да се опита да извади истината на бял свят?
Няма ли никой да отвори очите си?
Преди тримата от нас да сме изгубили живота си!
Сега съм ужасен!
Не може ли някой да се опита да извади истината на
бял свят?
Няма ли никой да отвори очите си?
Преди тримата от нас да сме изгубили живота си!
И защо?
Не може ли никой да види какво се крие зад тяхната
маска?!
Само повярвайте, че не сме отнели животa им!
И сега тримата от нас изгубихме своя.
Често се чудя защо стоя и чакам да умра.
Какво съм сторил, че да заслужа присъдата, която дадоха?
Твърде много време прекарано в тъмнината питайки се...
"Как?" и "Защо?"
Не мога да си спомня много моменти на белия свят.
Това наказание ме обрече навеки.
Смъртна присъда без заслуга предстои.
Кажи ми защо!