Sensiz İstanbul'a Düşmanım [Bulgarian translation]

Като глух, на заем взел от думите,

днес душата си излях, с липсата ти разговарях.

Като пленник, като останки, като самия себе си,

себе си аз разгадах, със себе си говорих.

Като дете, което вижда лицето си за първи път,

аз себе си видях.

А огледалото се счупи на парчета.

На парчета е абсолютно всичко, мила моя.

Колко сълзи струва името ти, когато теб те няма?

Моля те, ела, ела, ела, ела.

Без теб съм враг на Истанбул.

От изгубените си надежди направих корабни платна, но

зарад туй, че теб те няма, не можах нито да замина, нито да остана аз.

Действително ли беше туй, що се опитвах аз да задържа?

А моите раздели кат подарък украсени?

Като дете, към загубата пристрастено,

млъкнах, ядосан аз на себе си,

А огледалото се счупи на парчета.

На парчета е абсолютно всичко, мила моя.

Колко сълзи струва името ти, когато теб те няма?

Моля те, ела, ела, ела, ела.

Без теб съм враг на Истанбул.

Огледалото се счупи на парчета.

На парчета е абсолютно всичко, мила моя.

Колко сълзи струва името ти, когато теб те няма?

Моля те, ела, ела, ела, ела.

Без теб съм враг на Истанбул.