Година първа бе много забавна.
Но нищо не трае вечно в моите мечти.
През втората, аз те следвах,
защото ти знаеше пътя или поне така изглеждаше.
На три, аз все още вярвах,
че ние ще се превърнем в съдба.
На четири, аз исках повече.
Но ти вече преминаваше към по-добри неща.
На двадесет и пет и все още жива –
много по-дълго от очакваното за човек.
На двадесет и пет, една надежда загина.
И чашата с намеренията ми се превръща в пясък.
И се разбива в ръката ми.
О, о, о
От пет до шест – една лъжа, една целувка.
Тайните, които забъркахме, никога не бихме признали.
Прескочих на осем, нарекохме това съдба –
да доживеем, за да може да умрем някой друг ден.
На девет, аз видях знаците,
отразени в цевта на пистолет.
На десет, ние отново сме тук.
Тези, които ме обичаха, изгоряха под слънцето.
На двадесет и пет и все още жива –
много по-дълго от очакваното за човек.
На двадесет и пет, една надежда загина.
И чашата с намеренията ми се превръща в пясък.
И се разбива в ръката ми.
Разбива се в ръката ми.
От единадесет до дванадесет, държах бъдещето в ръцете си.
А през тийнейджърските си години
крещях, че може да не живея още много.
Двадесет и една, две, три, четири...
Двадесет и една, две, три, четири...
Двадесет и една, две, три, четири...
Една, две, три, четири...
На двадесет и пет и все още жива –
много по-дълго от очакваното за човек.
На двадесет и пет, една надежда умря.
И чашата с намеренията ми...
Чашата с намеренията ми...
И чашата с намеренията ми се превръща в пясък.
И се разбива в ръката ми.
Разбива се в ръката ми.
В ръката ми...