25 [Bulgarian translation]

Година първа бе много забавна.

Но нищо не трае вечно в моите мечти.

През втората, аз те следвах,

защото ти знаеше пътя или поне така изглеждаше.

На три, аз все още вярвах,

че ние ще се превърнем в съдба.

На четири, аз исках повече.

Но ти вече преминаваше към по-добри неща.

На двадесет и пет и все още жива –

много по-дълго от очакваното за човек.

На двадесет и пет, една надежда загина.

И чашата с намеренията ми се превръща в пясък.

И се разбива в ръката ми.

О, о, о

От пет до шест – една лъжа, една целувка.

Тайните, които забъркахме, никога не бихме признали.

Прескочих на осем, нарекохме това съдба –

да доживеем, за да може да умрем някой друг ден.

На девет, аз видях знаците,

отразени в цевта на пистолет.

На десет, ние отново сме тук.

Тези, които ме обичаха, изгоряха под слънцето.

На двадесет и пет и все още жива –

много по-дълго от очакваното за човек.

На двадесет и пет, една надежда загина.

И чашата с намеренията ми се превръща в пясък.

И се разбива в ръката ми.

Разбива се в ръката ми.

От единадесет до дванадесет, държах бъдещето в ръцете си.

А през тийнейджърските си години

крещях, че може да не живея още много.

Двадесет и една, две, три, четири...

Двадесет и една, две, три, четири...

Двадесет и една, две, три, четири...

Една, две, три, четири...

На двадесет и пет и все още жива –

много по-дълго от очакваното за човек.

На двадесет и пет, една надежда умря.

И чашата с намеренията ми...

Чашата с намеренията ми...

И чашата с намеренията ми се превръща в пясък.

И се разбива в ръката ми.

Разбива се в ръката ми.

В ръката ми...