Всичко, заради което живея.
Всичко, за което умирам.
Всичко, за което не мога да не мисля
нощем, когато съм сама...
Усещам как нощта започва.
Отделя ме от живота,
разбира ме,
след всичко преживяно.
Свързва всяка моя мисъл,
намира думите, за да се чувствам по-добре.
Само ако знаех как да се откъсна...
Всичко, заради което живея.
Всичко, за което умирам.
Всичко, за което не мога да не мисля
нощем, когато съм сама...
Всичко, заради което съм желана -
въпреки, че исках повече...
Заключи и последната отворена врата!
Моите призраци ме настигат.
Вярвам, че сънищата са свещени.
Вземи най-мрачните ми страхове и ги изпълни.
Като приспивна песен.
Като причина.
Като пиеса от натрапчивите ми идеи.
Накарай ме да разбера поуката,
за да открия себе си.
За да не бъда изгубена отново…
Всичко, заради което живея.
Всичко, за което умирам.
Всичко, за което не мога да не мисля
нощем, когато съм сама...
Всичко, заради което съм желана -
въпреки че исках повече...
Заключи и последната отворена врата!
Моите призраци ме настигат.
Може би смятах, че трябва да променя света,
за да те накарам да ме забележиш.
За да бъда твоята единствена...
Можех да продължа да бягам до безкрай,
но колко далеч бих могла да стигна,
без да тъгувам за любовта ти?
Всичко, заради което живея.
Всичко, за което умирам.
Всичко, за което не мога да не мисля
нощем, когато съм сама...
Всичко, заради което съм желана -
въпреки, че исках повече...
Заключи и последната отворена врата!
Моите призраци ме настигат.
Трябва ли да изпитвам болка, че те обичам?
Трябва ли да се чувствам по този начин?
Трябва ли да заключа и последната отворена врата?
Моите призраци ме настигат…