Всеки се нуждае от опора/котва -
нещо малко , което те кара да останеш - стимул.
Някой, който да се бори за теб
Защото никой не се нуждае от толкова много място...
Преди няколко години бях самотен
и си мислех, че няма Бог.
Но тогава ти ме погледна със сините си очи
и моят агностицизъм се превърна в прах...
Колко добре ме познаваш!
Не ме интересува, ако другите не ме обичат,
това няма значение за мен, съвсем не!-
докато ти ме обичаш,
докато ние все още се имаме един друг...
Знаех си, че имаме нещо -
от момента, в който те срещнах...
Знаех си, че има нещо
Никой не мислеше, че може да е вярно.
Ей, ти вярваш ли?
Вярваш ли в съдбата ?
Защото аз - да, както вярвах и тогава,
когато бяхме само на 23...
Бог знае, че аз съм добър танцьор
Краката ми могат да се движат към музиката, която Той свири...
Но имаше моменти - питах Го за отговор,
когато Той действаше по неведоми пътища...
Имаше нощи, когато стоях буден, плачейки,
защото бях сигурен, че нещата няма да се променят.
Но после ти дойде и те видях да се усмихваш
също като ангел, толкова красиво, странно...
И тогава ме докосна
Това е, като да се направена точно за мен, о!
Също,като че всичко е трябвало да бъде точно така, о!
И аз бях сигурен, че ще ме обичаш,
и че ние винаги ще се имаме един друг...
Знаех си, че имаме нещо -
от момента, в който те срещнах...
Знаех си, че има нещо
Никой не мислеше, че може да е вярно.
Ей, ти вярваш ли?
Вярваш ли в съдбата ?
Защото аз - да, както вярвах и тогава,
когато бяхме само на 23...
Винаги мислех, че всичко е наред, но не бях прав -
Това беше ти - точно онова парченце от пъзела, което ми е липсвало...
И мога да се справя без теб, но не ще бъде забавно...
Намерих те - и живота внезапно стана лесен.
И нямам притеснения сега,
и нямам никакви чувства на обезсърчение/отчаяние.
Знаех си, че имаме нещо -
от момента, в който те срещнах...
Знаех си, че има нещо
Никой не мислеше, че може да е вярно.
Ей, ти вярваш ли?
Вярваш ли в съдбата ?
Защото аз - да, както вярвах и тогава,
когато бяхме само на 23...