Благодаря на живота че толкоз ми даде
Даде ми две светулки и когато ги пусна
Чудесно различвам черното от бялото
И високо в небето звездите далечни
И сред тълпата мъжът когото обичам.
Благодаря на живота че толкоз ми даде
даде ми слухът който, който
ден и нощ записва песента на щурци и канарчета
чукане, бълбукане, лаене, гърмежи
и гласът нежен на мъжът когото обичам.
Благодаря на живота че толкоз ми даде
Даде ми песните и азбуката
И със нея думите които мисля и защитавам
Майка, приятел и брат, и свтетлината която показва
пътят към душата на мъжът когото обичам.
Благодаря на живота че толкоз ми даде
Даде стъпките на нозете ми уморени
Така че пребродих градове и калища
Брегове и пустини, гори, долини
И твоята къща, улица и градина.
Благодаря на живота че толкоз ми даде
Даде ми сърцето което в гърдите се блъска
Когато виждам плодовете на човешкия мозък
Когато виждам доброто така далече от злото
Когато виждам небето в очите ти светли.
Благодаря на живота че толкоз ми даде
Даде ми смехът, и ми даде плачът
Така аз различвам щастие от нещастие
Двата материала на моята песен
И на вашата песен която е същата песен
И песента на всички която е моята песен.
Благодаря на живота,
Благодаря на живота.....