Не ни търсете, няма да има смисъл –
ние сме вълци, ние сме новите герои.
Технологията няма да е достатъчна,
за да отнеме душата и от нас.
Неуловими бегълци,
стоящи на ръба на вечността,
синове на един несъществуващ спомен,
бащи на бъдещето, което предстои.
2093-а зад ъгъла на лудостта.
„Към Луната! На нея ще заживеем“,
но живееш във време, в което хората не приемат светът да бъде Земя, димяща в безмилостна тишина.
Музиката ни ще ни сгрее,
а после – и любовта, за да ни съживи,
и миг повече няма да сме
като андроиди в градовете.
(×2):
2093-а зад ъгъла на лудостта.
„Към Луната! На нея ще заживеем“,
но живееш във време, в което хората не приемат светът да бъде Земя, димяща в безмилостна тишина.