Опера 2 [Opera 2] [Bulgarian translation]

Моят дом е завършен,

Но в него аз съм сам.

Хлопна вратата зад гърба ми.

Вятър есенен се блъска в прозореца.

Плаче отново за мен.

През нощта имаше буря,

А на сутринта мъгла.

Слънцето изстина съвсем.

Отдавнашни болки

Връщат се една подир друга.

Нека всички те се съберат заедно.

Моят дом е завършен,

Но в него аз съм сам.

Хлопна вратата зад гърба ми.

Вятър есенен се блъска в прозореца.

Плаче отново за мен.

Това е съдба, а съдбата не мога

Аз за нищо да моля.

Знам само едно, че когато мен вече ме няма,

Ще започне вятъра да пее така