Не тъгувай, моя обич първа и последна.
Не тъгувай и не питай, аз не знам, не знам.
Не умирай, моя мъко, мъко ненагледна.
Няма да те дам, няма да те дам.
Тихо стъпвай, моя обич, тихо влез при нея,
превърни денят във вечер и нощта – във ден.
Дай ѝ снежен мраз през юли, януарска жега,
както правиш с мен, както правиш с мен.
Почернѝ я, моя мъко, бял ден да не знае,
изсуши я с огнена ръка!
Не жали я, моя мъко, мен жалѝ – така е,
с мене е така, с мене е така.
Не тъгувай, моя обич първа и последна.
Не тъгувай и не питай, аз не знам, не знам.
Не умирай, моя мъко, мъко ненагледна.
Няма да те дам, няма да те дам.
Почерни я, моя мъко, бял ден да не знае,
изсуши я с огнена ръка!
Не жали я, моя мъко, мен жали – така е,
с мене е така, с мене е така.