Падна лист от календара стенен
в тишината на нощта.
Спря за миг забързаното време,
върна се назад
към един до болка близък ден,
към една любов,
разпиляла се почти до мен
и оставила въпрос:
защо в живота има самота?
Защо не бъде вечност любовта?
Защо не е съдба за цял живот
една, една любов?
Защо, защо изстива любовта?
Защо в живота има самота?
Защо не е съдба за цял живот
една, една любов?
Падна лист от календара стенен
в тишината на нощта.
Шепот тих дочух, изпълнен с нежност,
хлопна се врата.
И живота продължи край мен
както и преди.
Влезе бавно делничния ден
и една сълза изтри.
Защо в живота има самота?
Защо не бъде вечност любовта?
Защо не е съдба за цял живот
една, една любов?
(×2):
Защо, защо изстива любовта?
Защо в живота има самота?
Защо не е съдба за цял живот
една, една любов?