Този, дето чаках, не дойде –
идваха случайните му двойници.
Не любими мои, а любовници –
шумни спътници на моя ден.
Жаждата за слава и пари
може би към мене ги привличаше.
Лъжехме се с тях, че се обичаме;
днес не знам къде са те дори.
Но в живота няма път назад.
Бягат дните, с тях отлита този свят.
Само в спомена жив със красиви лъжи
в миг незнаен те се връщат пак във мен.
Спомням ги без болка и без гняв,
спомням ги без обич и вълнение.
Прегорели чувства и съмнения,
отшумели вече времена.
(×2):
Но в живота няма път назад.
Бягат дните, с тях отлита този свят,
но дори и сега в мойта самота
тайно вярвам аз в любовта.
В любовта…