Как си отивате, приятели, приятели!
Как си отивате, приятели!
И някъде далеч от мене
тъгувате или обичате,
учудени и откровени,
лета и есени пресичате.
Строите пътища и сгради,
поливате цветя и ниви
и с два-три реда се обаждате,
и пишете, че сте щастливи.
Как си отивате, приятели, приятели,
от веселите ни години,
от залезите над полята,
от свечерените градини!
Как си отивате, приятели!
И питате аз как живея,
за среща ден ми определяте
и аз сънувам, че се смея
и чакам влакове в неделите.
(×2):
Как си отивате, приятели, приятели,
от веселите ни години,
от залезите над полята,
от свечерените години!
Как си отивате, приятели!
Приятели,
как си отивате, приятели!