Всяка твоя болка преживях и аз до теб,
всяка твоя радост грееше във мен.
Твоя сянка бях, но разбрах едва сега,
щом вратата хлопна, колко съм сама.
Всяка твоя мисъл аз разбирах и мълчах,
ала днес, че си отиваш, да усетя, не успях.
Твоя сянка бях, но разбрах едва сега,
щом вратата хлопна, колко съм сама.
Бях щастлива с теб – живях за теб и дишах с теб.
Всяка твоя стъпка за мен бе тих вълшебен звук в съня…
Днес къде си ти, не знае никой и не казва;
питах ветровете дали са срещали в света
един човек на път,
един човек без дом.
Твоя сянка бях, но разбрах едва сега,
щом вратата хлопна, колко съм сама.
Бях щастлива с теб – живях за теб и дишах с теб.
Всяка твоя стъпка за мен бе тих вълшебен звук в съня…
Днес къде си ти, не знае никой и не казва;
питах ветровете дали са срещали в света
един човек на път,
един човек без дом, без дом…