Те се скитаха в полето
винаги двама, винаги,
две усмихнати хлапета,
цели в прах и драскотини.
После търсеха реката
винаги двама, винаги
и се пръскаха с водата
чак до мрак, чак до мрак.
Кой си спомня за полето
с младите жита?
Но приятели ще има вечно,
други скитат там сега.
Други тичат към реката
винаги двама, винаги
и кипи под тях водата
чак до мрак, чак до мрак.
Двама, двама чак до мрак.
Но приятели пак ще има,
други тичат там.
Те се скитаха в полето
винаги двама, винаги,
две усмихнати хлапета,
цели в прах и драскотини.
После търсеха реката
винаги двама, винаги
и се пръскаха с водата
чак до мрак, чак до мрак.
Кой си спомня за полето
с младите жита?
Но приятели ще има вечно,
други скитат там сега.
Други тичат към реката
винаги двама, винаги
и кипи под тях водата
чак до мрак, чак до мрак.
Двама, двама чак до мрак.
Но приятели пак ще има,
други тичат там.
Те се скитаха в полето
винаги двама, винаги,
две усмихнати хлапета,
цели в прах и драскотини.
После търсеха реката
винаги двама, винаги,
но приятели ще има,
вечно ще има,
виж, други тичат сега.