– Все за мен ли пазиш още топлината?
– Докосни мойте пръсти, нека каже го ръката.
– И какво, че паметта ми пази нечии черти,
прекосили любовта ми бледи гаснещи следи?
Ако всичко се повтори, пак избирам само теб, само теб.
Може да не сме невинни, още да грешим дори,
но сред делничните грижи щом оставаме до три,
щом от всяка моя болка те боли,
повярвай ми, няма, няма празник за мен,
по-скъп от всички делници наши.
– Все така ли само с мен са пълни дните?
– Замълчи, мойте думи прочети сама в очите.
– И какво, че първи бръчки по лицето се броят,
че усмивките ми всички сред тревоги се топят?
Стига само твоят поглед да ме гледа все така, все така.
Може да не сме невинни, още да грешим дори,
но сред делничните грижи щом оставаме до три,
щом от всяка моя болка те боли,
повярвай ми, няма, няма празник за мен,
по-скъп от всички делници наши.
Повярвай ми, няма, няма празник за мен,
по-скъп от всички делници наши.