Ах, младите си мислят, че за тях
единствено запазени са чувствата.
Присмех като пеперуда плах,
невинен и жесток, трепти на устните.
И всеки поглед – любопитна цев –
прицелва се със два куршума весели
във нашите преплетени ръце,
във късната ни обич есенна.
Не знаят те, не знаят още те,
без възраст са сърцата ни, човешките.
И също като малкото дете
забравят се като поуките от грешките.
Не знаят те, не знаят, че не са
на любовта едничките избраници,
че всеки влюбен разрушава сам
от разума измислените граници.
И нищо че ни стрелват с присмех плах,
невинно любопитните им погледи
ще минем с теб, ще минем покрай тях
в косите сресани, в душите с пролети.