Родино, нека мойто име
да не блести по твоя път.
Аз бях от тез, които винаги
добре познаваха гласът
на твоята съдба, съдба голяма,
на твойта радост, радост и печал.
Издигах ръст, ръст като Балкана,
потъвах в селската ти кал.
(×2):
И чувах звуци, звуци, звуци
на гордост и хайдушка жал.
От тези звуци съм научила
това, което съм изпяла.
И нека утре то заглъхне.
И нека то да отзвъни,
когато твойта кал изсъхне
от слънцето на нови дни.
Незнайна нека си отмина,
но твоя марш да не запре.
Така реките губят име,
когато стигат до море.
Незнайна нека си отмина,
но твоя марш да не запре.
Така реките губят име,
когато стигат до море.