Знам, ще дойдеш ти,
няма да останеш винаги мечта.
Има те навярно
някъде в света.
Но не идвай ти като нежен вятър,
като дъжд смирен,
който до земята
стига уморен.
С гръм жесток ела
като страшна буря
ти във моя ден!
Дай ми ти крила –
с тебе аз ще се втурна,
без да знам къде.
Искам да пламтя,
да изгоря в твойта обич аз
като стрък обречен –
мигновен, но вечен.
С гръм жесток ела
като страшна буря
ти във моя ден!
Дай ми ти крила –
с тебе аз ще се втурна,
без да знам къде.
Ала ако ти си вятър безразличен
или дъжд смирен и тих,
по-добре е само мечта да си останеш –
несбъдната, но жива
за мене да си ти.