Венера, приятелко добра,
привет от мен, от моя поглед нежен.
В писмо дали ще мога да сбера
това, което искам да ти кажа?
Ах, как исках да ти кажа две слова –
сърцето ми от тях да разбереш,
но не умея и нима е грях –
кога ли съм се учил на това?
Ах, как исках да ти дам от свойта жар,
да не мръзнеш във дългия си път,
но ти не взе искра от мойта гръд,
а кой живей без огън и другар!
По-нежно и от славей бих ти пял,
щях слънцето за теб да донеса,
но аз не знам на славея гласа
и дълги дни без тебе съм живял!
(×2):
Ах, как исках да ти кажа две слова –
сърцето ми от тях да разбереш,
но думите преглътнах – не можах…
Кога ли съм се учил на това?
Кога ли съм се учил на това? (×2)