1944 [Bulgarian translation]

Когато непознатите идват...

Те идват в дома ви,

Те убиват всички ви

и казват:

Ние не сме виновни

не сме виновни

Къде ти е ума?

Човечеството плаче.

Вие мислите, че сте богове,

но всеки умира.

Не съсипвайте душата ми.

Нашите души

Не бих могла да живея своята младост там,

Защото вие отнехте моя свят

Не бих могла да живея своята младост там,

Защото вие отнехте моя свят

Бихме могли да изградим бъдеще

В което хората са свободни

да живеят и да се обичат.

Най-щастливото време.

Къде е сърцето ви?

Човечество, събуди се!

Вие мислите, че сте богове,

но всеки умира.

Не съсипвайте душата ми.

Нашите души

Не бих могла да живея своята младост там,

Защото вие отнехте моя свят

Не бих могла да живея своята младост там,

Защото вие отнехте моя свят

Аз не бих могла да живея в отечеството ми