В памет на Атанас Далчев
Защо са тези словеса красиви?
Защо – и тези купища цветя?
Да бяхме му ги давали приживе –
по̀ щяхме да го стоплим ние с тях.
Наоколо ни духа вятър леден.
Отде ли е? Затворено отвред.
Но и със затворени очи ни гледа
и ни прощава мъртвият поет.
И някаква подробност малка, дребна,
наглед – нищожна, скритом ме яде:
на този ден, във който го погребват,
преди години аз съм бил роден.
Случайност. Съвпадение. Покъртен,
въздъхвам с още дишащи гърди:
на мойто рождество погребват мъртъв…
На мойта смърт пък кой ще се роди?