Като въздух ще ме вдишаш
в деня, в който ще те скрия
във фрази, които няма да чуеш,
защото твоята грешка беше да ме обичаш сякаш
утре светът ще бъде същият като вчера
Сега остави ме да повярвам, че всичко това е истина,
защото усещам страх, който нараства, пия горчиви сълзи
Умолявам те, позволи ми да се изгубя във водата на морето,
защото, тези далечни думи, кълна се, искам да ги изкрещя
Защото чувствам, че си далеч, далеч от мен
Защото чувствам, че си далеч, далеч от мен
Защото чувствам, че си далеч, далеч от мен
Защото чувствам, че си далеч
Времето ще изгори всички листи, които те споменават
Ще плачеш с мен под слънцето, и тогава ще завали силно,
за да отнесе вероятно безполезните изречения
Ще пеем заедно, запазвайки мълчание
Сега ме заведи у дома, защото зимата ме плаши и краката ми отказват
Не виждаш ли, че замръзвам?
Марлена, заведи ме у дома, усмивката ти е прекрасна
Но знаеш, че ако те загубя сега, никога повече няма да измина метър
Защото чувствам, че си далеч, далеч от мен
Защото чувствам, че си далеч, далеч от мен
Защото чувствам, че си далеч, далеч от мен
Защото чувствам, че си далеч
Защото чувствам, че си далеч, далеч от мен
Защото чувствам, че си далеч, далеч от мен
Защото чувствам, че си далеч, далеч от мен
Защото чувствам, че си далеч
Като въздух ще ме вдишаш
в деня, в който ще те скрия
във фрази, които няма да чуеш