По-добре ли си,
или се чувстваш все така?
Ще ти олекне ли сега,
щом има кого да обвиняваш?
Ти казваш:
Една любов. Един живот.
Когато всъщност е една потребност
през нощта.
Една любов. Трябва да я споделяме.
Тя си отива, скъпа, ако не се грижиш за нея.
Разочаровах ли те
или лош вкус в устата ти оставих?
Държиш се сякаш никога не си била обичана
и искаш и аз да живея без любов.
Е, тази вечер
твърде късно е,
за да дълбаем
в миналото.
Едно сме, но не сме еднакви.
Трябва да се подкрепяме.
Да се подкрепяме...
Едно.
За прошка ли дойде тук?
Дойде, за да събудиш мъртвите?
Или подобно на Иисус
да изцелиш в главата си прокажените?
Твърде много ли поисках -
повече от нужното?
Ти не ми даде нищо
и това е всичко, което сега имам.
Едно сме, но не сме еднакви.
Нараняваме се взаимно, после отново... и отново.
Ти казваш:
Любовта е храм.
Любовта е висш закон.
Любовта е храм.
Любовта е висш закон.
Каниш ме да вляза,
а после ме караш да пълзя...
И повече не мога да разчитам
на това, което имаше,
защото остана само болка.
Една любов.
Една кръв.
Един живот.
Трябва да правиш това, което е нужно.
Един живот - заедно.
Сестри.
Братя.
Един живот е, но не сме еднакви.
Трябва да се подкрепяме.
Да се подкрепяме...
Едно.