В сърцето ми оковите се скъсаха, чули ме,
Тази вечер дъх си поемам с последния удар на любовта
Ти така изобщо обичала ли си
Ти така изобщо ставала ли си
Прекланям глава пред новата любов,
но почитта ми е към тази последната.
Тебе в тъмнината да те оставя сама изобщо не исках
И спомените ми ще избледнеят като увяхващи цветя
Ще боли след това, но дума няма да кажа,
Но така да ме забравиш не заслужавах
Ти си любов и цвете, облак и слънце
Като сменящи сезони си-заспиване и събуждане
След мен повече да не обичаш, да не гориш
От сърцето си ще се извадя, като насляпо изтрелян куршум