Брат, ей ся ш’ти разкажа к‘во стана.
Друга такава история няма.
Пих толкова много и пак ми остана.
Боже, благодаря ти, че има Хавана.
Хавана, Хавана, Хавана, Хавана.
Мога с теб цял живот да остана –
рома и мириса на океана.
Хавана, Хавана, Хавана, Хавана.
Бара на плажа, уискито, пурите.
Обичам да плувам, но само с акулите.
Дай нещо истинско, ма‘ни ампулите.
Господи, благодаря ти, бе, чу ли ме?
Късам ти струните, Карлос Сантана.
Мария, Мария, Мария Хуана.
Хакуна матата, фиеста, маняна.
Пак ‘ше ме търсите, ама ме няма.
Свободни до края като Че Гевара.
Обираме всяка премината гара.
Бони и Клайд сами зад волана.
Времето сякаш е спряло в Хавана.
Хавана, Хавана, Хавана, Хавана.
Мога с теб цял живот да остана –
рома и мириса на океана.
Хавана, Хавана, Хавана, Хавана.
Не ми трябват яхти, искам подводници.
Не ви искам къщите, дайте ми острови.
Момчетата с парещи каузи
ще станат на дядовци с татуси,
с Чопъри като на рокери.
В устата ми палма, в очите ми пламък.
Обществено мнение – никакъв данък.
Животът е кратък и всичко е карма.
Домът ми е 300 квадрата и всичко е спалня.
Искам парите на Тони Монтана.
За тези приятели, дето ми вярват.
За всички останали боли ме фара.
Свободни до края като Че Гевара.
Обираме всяка премината гара.
Бони и Клайд сами зад волана.
Времето сякаш е спряло в Хавана.
Хавана, Хавана, Хавана, Хавана.
Мога с теб цял живот да остана –
рома и мириса на океана.
Хавана, Хавана, Хавана, Хавана.
Един ден, дори парите ни да свършат,
внуците след нас поразиите ще довършат,
но пак ще си останем същите –
бохеми, вечно липсващи от къщите.